ДГС Елена

ТП Държавно горско стопанство Елена носи името на гр. Елена, където е седалището и административният му център. Устроено е изцяло в границите на Община Златарица и върху част от Община Елена. Стопанството заема северните склонове на източния дял на Средна Стара планина – Елено-Твърдишкия дял и предпланинските склонове северно от него. Горските комплекси са разпръснати върху сравнително голяма територия и образуват фигура, наподобяваща несиметрична звезда, която в посока изток – запад е 40 км и север – юг – 36 км. Надморската височина варира от 80 м до 1450 м.

Релефът е разнообразен. Най-южната му част е с ясно изразен планински характер, теренът е стръмен и много стръмен, силно пресечен от дълбоко врязани долове и потоци. В северната част теренът е типично хълмисто–предпланински, като на места наклоните са минимални, характерни за равнинните терени. Разнообразието на релефа определя богатия видов състав от високостъблени и издънкови широколистни гори и иглолистни култури, създадени за овладяване на ерозията.

Течащите между главните и второстепенните била малки и големи потоци образуват следните реки: Златаришка река; р. Веселина, на която е изграден яз. „Йовковци”; Бебровска река; р. Тинева. Освен тези реки територията на стопанството е прорязана от множество малки и големи долове с непостоянни водни течения.

В района на стопанството са разпространени следните естествено разстящи дървесни видове: бук, габър, благун, зимен дъб, цер, келяв габър, липа и др. Като спътници в насажденията участват и череша, бряст, явор, шестил, ясен, брекиня, трепетлика и др. В резултат на залесителната дейност в стопанството са създадени и се развиват успешно култури и от иглостни дървесни видове, като бял бор, чер бор, смърч, ела и др. По изкуствен път на територията на стопанството са внесени и се развиват добре видове нетипични за района като веймутов бор, дугласка и червен дъб, които допринасят за видовото разнообразие в района.

Общата площ на горските територии е 34 842 ха. Залесената площ е 34 019 ха, което е 97,7 % от общата площ. Горските култури са с площ 3 886 ха или 11 % от залесената площ. Голата незалесена площ е 586 ха, като най-много са поляните – 333 ха.

Собственост на горските територии:

Средногодишното ползване от ДГТ е 38 600 м3 :

• едра – 4179 м3;

• средна – 5670 м3;

• дребна – 1100 м3;

• дърва за огрев – 27660 м3

Предвиденото средногодишно залесяване в ДГТ по ЛУП е 132 дка.

Съгласно ловностопанстопанското райониране на България южната част на ДГС Елена попада в района на Средна Стара планина от Старопланинската област, а северната част – в средния район на Предбалканската област. Разнообразието в орографията на терена, съчетано с разнообразието на климата и голямата лесистост, са предпоставка за разнообразие в екологичните условия, които обуславят видовото разнообразие на дивеча в района.
Местообитанията в Старопланинието са типично едродивечови. Богатата хранителна и защитна база дават възможност за целогодишно наличие на богат и разнообразен дивеч. Най – често тук се срещат дива свиня, сърна и благороден елен.
Местообитанията в Предбалканската област са предимно дребнодивечови, на места с благоприятни условия за развъждане на едър дивеч. Най – често в този район се срещат заек, фазан, яребица, гургулица, но значителната лесистост и верижното свързване на горските комплекси предоставят благоприятни условия за развъждане и на дива свиня и сърна.
По време на зимния прелет по главните течения се срещат диви патици, по – рядко и диви гъски.